Май Ван ФАН - Mai Văn Phấn

Рус тилиданМаъруфжон ТОШПЎЛАТОВ таржимаси

  MarufTashpulatovdịchtừtiếngNgasangtiếngU-zơ-bêk

Dịch giả MarufTashpulatov

Khosiyat Rustamova (KitobDunyosi): Май Ван Фан 1955 йилда Вьетнамнинг шимолий қисмида, Ниньбинь провинциясида таваллуд топган. Ханойдаги чет тиллар коллежининг лингвистика ва рус маданияти факультетида ҳамда Минскда (Белорусь) Педагогика институтида таҳсил олган. Айни вақтда Хайфон шаҳрида яшаб ижод қилади.

Унинг 20 дан зиёд шеърий тўпламлари ва “Танқидларда иншолар” китоби нашр этилган. Тўпламлари жаҳоннинг турли тилларига таржима қилинган.

2012 йилнинг декабрида “Firmament Without Roof Cover” (“Томсиз осмон гумбази”) китоби “Amazon” компаниясининг энг харидоргир шеърий тўпламлар юзталигидан ўрин олган.

Бир қатор Вьетнам ва халқаро адабий мукофотлар совриндори. Хусусан, 2010 йилда Вьетнам Ёзувчилар ассоциациясининг нуфузли мукофоти, 2017 йилда Цикада мукофоти, 2019 йилда Сербия Фанлар ва санъат академияси мукофоти, 2020 йилда Черногория адабий таржимонлар ассоциациясининг мукофотига сазовор бўлган.

Таниқли шоирнинг ижодида бугун эътиборингизга ҳавола қилинаётган “Қабоҳат даври” насрий достони салмоқли ўрин тутади.Унинг асарлари шу кунга қадар 30 та тилга ўгирилган. Бугун таҳририятимиз ўз муштарийларига асарнинг ўзбек тилига қилинган таржимасидан боблар ҳавола қилар экан, Сизларни мароқли мутолаа ва мушоҳадага чорлаймиз. Насиб қилса, жорий йил якунига қадар ушбу асарни тўлиқ ҳолда китоб шаклида мутолаа қилиш имкониятини тақдим этиш умидимиз ҳам йўқ эмас.

ТАҲРИРИЯТ

ҚАБОҲАТ ДАВРИ

(Насрий достондан боблар)

II БОБ: АЛВОН ДАРД

Сўнаётган тунги чироқлар қон дарёсини қўзғатади.

Қон қонга аралашади, қўланса атала мисол пастга оқади. Қизил савдойилик.

Гўёки кимдир бўйнимдаги арқондан тортиб, қоронғу ва пўпанак босган энсиз йўлак бўйлаб судраб кетаётгандек. Бошим ортга ташланган, томоғим бўғилган.

Вақти-вақти билан танам ердан чиқиб турган мих ёки шиша парчаларига урилади. Ҳамма ёғим шилинган, оғриқдан ўтдек ёнади, қонга бўялган.

Қон тегиб, сирғанчиқ бўлган танамни янада тезроқ судрай бошлашди. Мен ёпишқоқ балчиқда биланглаётган илонбалиқ мисоли эдим. Мени жунлари олинган ва яраланган қандайдир жониворлар уюмига итқитишди.

Бошқаларни – орқадагиларни судраб келиш учун тезда бўйнимдаги арқонни бўшатишди.

Бир-бирининг ўрнини алмаштиришга ҳозирланаётган қоровуллар жамоасига нигоҳ ташлаб, нафасимни ичимга ютдим, юзтубан тушиб, ўзимни ўликка солдим.

* * *

Мен постни кейингисига топшириши керак бўлган аввалги навбатчиликдаги қоровулни кўрмадим. Янги аскар шунчаки белгиланган жойни эгаллади. Шууримдан, эҳтимол, бу хатолик ва бепарволик мен учун қулай имкониятдир, деган ўй ярқ этиб ўтди. Одатий жараёнда нимадир бошқачароқ эди. Ёки эҳтимол, шу вақтгача хизматларида жиддий оқибатларга олиб келадиган хатолар бўлмагани сабабли қоровуллар учун бу одатий жараёнга айланиб бўлганди. Мен қоровулнинг ортига судралиб бордим-у, бор кучим билан энсасига зарба бериб, ҳушидан кетказдим. Аскарни қоровулхона деразаси ромига боғлаб, кийимларини кийдим-у, тирик қолишларига умид боғлаган ҳолда ҳали таналари илиқ бўлган жонзотларни озод қилдим. Ва қочиб кетдим.

* * *

Мени бир туш қийнайди, унда камқонликка чалинган ўсимликлар сарғайиб, сўлади ва тўкилади. Ўлик барглар мени қон йўқотиш вақтига, қонни менсимаслик вақтига, қонни алдаш вақтига, қонни камситиш ва мақташ вақтига олиб боради. Номаълум жинс руҳи япроқ бандида чайқалади, унинг қачонлардир бир томчи қон деган номи бор эди. Яқингинадаги дарахт ва митти қушча энди жисмсиз руҳ билан баҳслашмай, ҳовлиқиб бош ирғашади. Бу қон томчиси айни вақтда тунги юлдуз нурини таратувчи шабнам томчиси, эрта тонгги ҳаётбахш ёмғир томчиси, гўдакнинг иягидан оқиб тушаётган пўртахол шарбати изи каби шаклга эга. Кўз четида қотиб қолган умид ва ишончга тўла кўзёш томчиси каби ҳам...

* * *

Қонли тушларимга турмадаги бир кишилик ҳибсхоналарнинг оғир ва қуюқ ҳиди сингиб кетган – бу ерда умри сўнггигача эътиқодига содиқ қолган жангчилар ўтиради. Улар ўз халқи ва ўз Ватани учун энг муқаддас нарсаларни орзу қилганча ўзлари танлаган топиндиларига сўзсиз ишонадилар. Улар босиб ўтган қонли йўлни атайин қоралаган ва бўҳтонларга кўмган, ўз эътиқодига хиёнат қилган ва сафдошларини сотган дўстларига сукутга толганча боқадилар. Тушимда бир кишилик ҳибсхоналарнинг ёпиқ эшиклари очилганини кўрдим, уларнинг ҳиди ҳамон оғир ва қуюқ бўлиб, фақат у ерда энди одамлар йўқ эди.

* * *

Қон отилади. Қон жанглар қони устига қатланади. Тинкаси қуриган чангалзор ёйилиб ётган таналарга тўлиб кетган. Қони қочган дарё ирмоқлари ва кўлларда – шишиб кетган мурдалар. Қон барчанинг кўз ўнгида ва буни ҳеч ким кўрмаётганда тўкиляпти. Тақдирлар суиқасд қилдилар ва якунландилар. Қон отилади ва ҳар бир мурданинг ичидан қон кетади. Қон тезда ивийди ва совиш хусусиятини йўқотади. Қон изи ҳам қолмай ювилади, ерга сингиб кетади, канализация қувури орқали оқиб кетади. Қон томчилари бир-бирини ўзига тортади ва чақиради, бироқ бир-бирини асло кўролмайди.

* * *

Қип-қизил дарё сокин оқаётган шу тунда барча уйқуда. Одамлар оғзи очиқ ҳолда ухлашади; оёқ-қўлларини ёйган ҳолда ухлашади; гулбарглари ёпилган гул янглиғ ухлашади; чириган мева каби ухлашади; турна ҳолатида ухлашади; ўликдек қотиб ухлашади; боши эгилган ҳолда ухлашади; тик ҳолда ухлашади; ўтирган ҳолатда ухлашади; ишда ухлашади; оғзида егулик билан ухлашади; қўлларини кўксида чалиштирганча ухлашади; бошини қўлига қўйганча ухлашади; оёғини қўшнисига қўйган ҳолда ухлашади; юзтубан ётган ҳолда ухлашади; ўнг ёнбошини босиб ухлашади; сўлаклари оққан ҳолда ухлашади; кўзлари очиқ ҳолда ухлашади; уйқуда инграшади, ойпарастлик уйқусида эшикларни очиб юришади, тўшакка ёзилишади; тишларини ғичирлатишади; момақалдироқдай хуррак отишади.

* * *

Ўтмиш маконини эгаллаганча хотиралар келди. “Илон тахтаси” бўлмиш тузоқдан чиқиб турган ўткир учли найзалар шодаси, ҳар бир ўқнинг қуруқ шақиллаши, дўстининг ўқсочарини тутиб турганча ёрдам қўлини чўзаётганлар, душман окопига отилаётганлар, тергов олиб бориладиган столдаги сиёҳ доғи, йиғилишлар баёнининг рақамланган тўпи, муҳрланган сайлов қутиси, ойлик ошиши муносабати билан уюштириладиган кеча, бемор ҳолидан хабар олиш учун касалхонага бориш, нафақага чиқаётган киши учун гул, яқин инсоннинг юзига ташланган сўнгги назар, хизмат поғонасида кўтарилгани учун кимнидир қутлаш. Буларнинг бари баайни томошадаги актёрлар рўйхати каби четдан кўринади. Спектакль режиссёри кутилмаган ташрифи билан қаттиқ ҳайратга солади, сирли табассум қилади ва чекиш учун чиқиб кетади. Бир лаҳзада у соҳибкароматга, ташкилотчига, башоратчига айланади.

Nhà thơ Khosiyat Rustamova

Май Ван Фан - Mai Văn Phấn
Перевод Ли А. В.
Редакторы Г. М. Умывакина, А. И. Стрелецкая

Время утиля

(Поэма в прозе)

Глава II: БАГРОВОЕ

Гаснущие ночные светильники пробуждают реки крови.

Кровь сливается с кровью, тухлой жижей стекает вниз. Красная одержимость.

... Словно кто-то, затянув верёвку на моей шее, тащит меня по узкому коридору, мрачному и заплесневелому. Голова запрокинута, горло сдавлено.

Время от времени мое тело натыкается на гвозди или осколки стекла, торчащие из земли. Я исцарапан, обожжен болью, окровавлен.

Моё тело, скользкое от крови, поволокли быстрее. Я подобен угрю, извивающемуся в липком иле. Меня бросили на груду каких-то животных, остриженных и израненных.

С шеи быстро сняли верёвку, чтобы волочить на ней других - тех, кто позади.

Бросив взгляд на команду охранников, собирающихся сменить друг друга на посту, я затаил дыхание, опустил лицо вниз, замер и притворился мёртвым.

*

Я не вижу охранника из предыдущей смены, который должен был сдать пост следующему. Новый солдат просто занял положенное место. У меня мелькнула мысль от том, что, может быть, этот недочёт и халатность - моя лазейка, мой шанс. В отлаженном процессе что-то пошло не так. Или, возможно, это уже стало рутинной процедурой, вошедшей в привычку охранников - просто потому, что давно у них на посту не случалось никаких значительных ошибок, которые привели бы к серьёзным последствиям. Я подполз к охраннику сзади и внезапно изо всех сил оглушил его ударом кулака в затылок. Привязал солдата к раме окна в караульной будке, надел его форму, выпустил ещё тёплых животных в надежде, что они выживут. И сбежал.

*

Меня мучает сон, в котором растения желтеют, увядают и осыпаются, поражённые анемией. Мёртвые листья переносят меня во время потери крови, время пренебрежения кровью, время обмана крови, время эксплуатации и восхваления крови. Душа неизвестного пола покачивается на черенке листа, и когда-то она звалась каплей крови. Дерево неподалёку и птичка-белоглазка суетливо кивают головами, уже не споря с бесплотным духом. Эта капля крови сейчас имеет ту же форму, что и капля росы, несущая свет ночных звёзд, капли живительного дождя ранним утром, потёки апельсинового сока, сбегающие по подбородку ребёнка. Слезы в уголках глаз, исполненных надежды и ожидания.

*

Кровь когда-то растекалась лужами по деревенским дворам после публичных порицаний в период аграрной реформы*. Невестка, ранее ложно обвинившая свекра в том, что он принуждал её к сожительству, теперь покоится на том же кладбище. Её душа, не нашедшая покоя, часто стучит в крышку его гроба, прося прощения на исходе сумерек. Старик явился во сне к живущим, и просил всех выбрать благоприятное время и собраться в Дни очищения могил**, чтобы один-единственный раз пересказать его горькую историю. И после уже никогда не упоминать об этом.

*

Кровавые сны пропитаны тяжёлым густым запахом одиночных тюремных камер - в них сидят бойцы, остающиеся преданными до самой смерти. Они безоговорочно верят в те идеалы, которые выбрали, мечтая о самом прекрасном для своего народа и своей Родины. Молча взирают они на тех, кто изменил идеалам, предал своих товарищей, намеренно очерняя и поливая грязью их праведный кровавый путь. Во сне я видел, как отворяются запертые двери одиночных камер, их запах всё тот же - густой и тяжёлый, но там уже нет людей.

*

Кровь извергается. Кровь наслаивается на кровь сражений. Обескровленные джунгли наполнены разлагающимися телами. В обескровленных речных протоках и озёрах - разбухшие трупы. Кровь льётся и на глазах у всех, и когда этого не видит никто. Судьбы покончили с собой и завершились. Кровь извергалась, и каждый мертвец кровоточил изнутри. Кровь и свертывается быстро, и неспособна застыть. Кровь смывается, не оставляет следа, уходит в землю, утекает через канализационные трубы. Капли крови притягивают и зовут друг друга, но не могут друг друга увидеть.

*

Этой ночью все спят, пока багровая река течёт мимо. Люди спят с открытыми ртами; спят, разметав руки и ноги; спят, как цветы с сомкнутыми лепестками; спят, как гнилые фрукты; спят в позе журавля; спят мёртвым сном; спят, поникнув головой; спят стоя; спят сидя; спят на работе; спят с едой во рту; спят, скрестив руки на груди; уронив голову на руки; спят, закинув ногу на соседа; спят ничком; спят на правом боку; спят, пуская слюни; спят с открытыми глазами; стонут во сне; ходят в лунатическом сне, открывая двери; мочатся в постель; теряют семя со сне; скрежещут зубами; внезапно пускают ветры; громоподбно храпят.

*

Воспоминания пришли, захватив пространство прошлого. Заостренные наконечники кольев, торчащих из "змеиных досок", сухие щелчки каждой пули, те, кто подставляет свои руки, поддерживая пулемёт товарища, те, кто бросается на вражескую амбразуру, чернильные пятна на столе, за которым ведутся допросы, пронумерованные стопки протоколов собраний, опечатанная урна для голосования, вечеринка по случаю повышения зарплаты, поездка в стационар, чтобы навестить больного, цветы для уходящего на пенсию, последний взгляд на лицо близкого человека, поздравление кого-то с повышением по службе. Все это видится отстраненно, в точности как список актёрского состава в представлении. Режиссёр спектакля ошарашивает своим неожиданным появлением, загадочно улыбается, и выходит на перекур. Он мгновенно становится пророком, организатором, ясновидящим.

_______________________

* Имеется ввиду аграраная реформа, проводившаяся правительством Северного Вьетнама в 1955—1956 годах. Включала в себя, в частности, конфискацию земли, принадлежащей помещикам и зажиточным крестьянам, которые считались врагами правящего режима. На практике, эти процессы обычно осуществлялись с крайней жестокостью. Активисты "разогревали" при помощи речей и театрализованных представлений бедняков и середняков, после чего начиналось "осуждение" и "порицание" несчастных, зачастую выбранных практически произвольно. Очень часто это заканчивалось убийством обвиняемых.

** "Дни очищения могил" обычно проводятся во Вьетнаме с 20 по 25-26 дни 12 месяца лунного года, в преддверии праздника наступления нового лунного года - Тэт. В эти дни родственники умерших посещают кладбища, приводят могилы в порядок, и совершают необходимые ритуалы.

*** "Змеиные доски" - военные ловушки, которые широко использовались в ходе Второй Индокитайской войны, в период военного вмешательства США бойцами Национального фронта освобождения Южного Вьетнама - как правило, против американских военных. Обычно "змеиная доска " устанавливалась с местах бродов, и представляла собой спрятанную под водой специальную пластину. Если неосторожный солдат наступал на неё, в его сторону летел дальний край освобожденной доски, покрытый заостренными кольями. Нередко к таким доскам еще и привязывали за хвост ядовитых змей.

Chương II. THẪM ĐỎ

Ngọn đèn ngủ héo rũ đánh thức dòng sông máu. Máu hòa máu, tanh nồng, nhễu dài. Một ám ảnh đỏ.

*

Như có ai vừa thắt sợi dây thừng vào cổ tôi lôi đi trong hành lang hẹp. U ám và ẩm mốc. Tôi ngửa cổ, tắc nghẽn yết hầu. Chốc chốc thân xác tôi vấp phải chiếc đinh hay mảnh thủy tinh vương trên mặt đất. Tôi bị cào rách, đau rát, tóe máu. Máu làm thân thể tôi trơn nhẫy trượt nhanh hơn. Tôi tựa con lươn con trạch trườn trên mặt bùn nhão. Tôi bị ném vào đống xác súc vật đã bị vặt trụi lông, cắt tiết. Sợi dây thừng quanh cổ tôi nhanh chóng được cởi ra để lôi tiếp những thân xác khác phía sau. Nhìn tốp lính gác bắt đầu thay ca, tôi nín thở, úp mặt, bất động giả chết.

*

Không thấy người lính gác ca trước bàn giao lại gì cho ca sau. Người lính mới nhận ca đứng vào vị trí. Tôi thoáng nghĩ, có lẽ đây là một khe hở, một cơ hội, một sơ suất, thiếu trách nhiệm. Họ đã thực hiện sai quy trình. Hay có thể đã thành thông lệ, thành thói quen của những lính gác, bởi từ lâu ở vọng gác này không xảy ra sai phạm lớn nào, chưa gây hậu quả nghiêm trọng. Tôi bò đến phía sau người lính gác, bất ngờ tung cú đấm trời giáng vào gáy anh ta. Tôi trói người lính ấy vào cửa sổ vọng gác, mặc vào bộ quân phục, phóng thích những súc vật còn ấm nóng, hy vọng chúng sẽ được sống. Tôi nhanh chóng trốn thoát.

*

Tôi đau giấc mơ cây cỏ úa vàng, trút xuống từng cơn thiếu máu. Lá khô đưa tôi về một thời mất máu, một thời khinh rẻ máu, một thời gian lận máu, một thời lợi dụng, tụng ca máu. Một vong linh không rõ giới tính đu lên cuống một chiếc lá và xưng danh từng là giọt máu. Ngọn cây và con chim sâu gần đó vội vã lắc đầu, rồi không tranh luận với vong linh ấy nữa. Giọt máu ấy bây giờ có hình hạt sương mang ánh sao khuya, giọt mưa trong lành buổi sớm, vệt nước cam em bé vừa uống lỡ rớt xuống cằm. Nước mắt đọng trong khóe mắt đợi chờ, hy vọng.

*

Máu từng chảy loang từng vũng giữa sân đình sau những lần đấu tố trong cải cách ruộng đất. Người con dâu từng tố điêu bị bố chồng ép buộc làm nô lệ tình dục, giờ cũng yên nghỉ trong cùng nghĩa trang. Vong hồn chị ta thường sang gõ nắp quan tài xin lỗi ông cụ cuối mỗi hoàng hôn. Ông cụ đã về báo mộng cho những người còn sống, hãy chọn một ngày thanh minh trong sáng nhất để nói lại chuyện đau buồn ấy một lần. Rồi sau đấy không bao giờ nhắc nữa.

*

Giấc mơ máu xông lên mùi hăng nồng nặc phòng biệt giam ngục tù, những chiến sỹ ái quốc kiên trung cho đến chết. Họ đã tin tuyệt đối vào lý tưởng mình lựa chọn và mơ ước những điều tốt đẹp nhất cho dân tộc, Tổ quốc. Họ đang nhìn những kẻ phản bội lý tưởng, phản bội đồng đội thả sức vấy bẩn lên con đường máu. Trong cơn mơ tôi nhìn thấy cánh cửa những phòng biệt giam bật mở, mùi hăng nồng nặc vẫn còn, nhưng họ đã không còn ở đó.

*

Máu phun trào. Máu đắp lên máu trong chiến trận. Rừng hoang mất máu thối rữa xác chết. Sông suối, ao hồ mất máu trương phềnh xác chết. Máu đổ xuống lúc nhiều người nhìn thấy và cả không ai có thể nhìn thấy. Những số phận tự kết liễu và bị kết liễu. Máu phun trào và những thi thể từng chảy máu trong. Máu đông nhanh và không thể đông. Máu được rửa sạch, xóa dấu vết, ngấm xuống đất đen, thoát qua ống cống. Máu vẫy gọi nhau, không thấy.

*

Đêm nay mọi người tiếp tục ngủ say cho dòng sông thẫm đỏ đi qua. Những người ngủ há miệng, ngủ dang tay dang chân, ngủ như hoa khép cánh, như quả thối rữa, ngủ cò quăm, ngủ như chết, ngủ chúi đầu, ngủ đứng, ngủ ngồi, ngủ gật, vừa ngủ vừa ngậm thức ăn, ôm lấy ngực mà ngủ, đầu gối lên cánh tay, ngủ gác lên người bên cạnh, ngủ sấp, nghiêng bên phải, ngủ chảy dãi, ngủ mở mắt, ngủ rên, mộng du ra mở cửa, đái dầm, mộng tinh, nghiến răng, bất chợt trung tiện, ngáy như sấm.

*

Ký ức đã đến, chiếm lại không gian dĩ vãng. Mũi nhọn chĩa ra từ bàn chông, tiếng nổ đanh gắt từng viên đạn, lấy thân mình làm giá súng, lấp lỗ châu mai, vết mực trên chiếc bàn hỏi cung, từng chồng biên bản cuộc họp được đánh số, hòm phiếu đã niêm phong, buổi liên hoan vừa được lên lương, vào bệnh viện thăm người ốm, tặng hoa người chuẩn bị nghỉ hưu, nhìn mặt người thân lần cuối, chúc mừng người vừa lên chức,… Tất cả đang hiện lên lạnh lùng, chính xác như bảng phân vai một vở diễn. Người đạo diễn của vở kịch bất ngờ xuất hiện, mỉm cười khó hiểu, rồi bỏ ra ngoài hút thuốc vặt. Ông bỗng chốc thành kẻ tiên tri, người tổ chức, một nhà thấu thị.