Май Ван ФАН - Mai Văn Phấn

Рус тилидан Маъруфжон ТОШПЎЛАТОВ таржимаси

  Maruf Tashpulatov dịch từ tiếng Nga sang tiếng U-zơ-bêk

Dịch giả Maruf Tashpulatov

Khosiyat Rustamova (Kitob Dunyosi): Май Ван Фан 1955 йилда Вьетнамнинг шимолий қисмида, Ниньбинь провинциясида таваллуд топган. Ханойдаги чет тиллар коллежининг лингвистика ва рус маданияти факультетида ҳамда Минскда (Белорусь) Педагогика институтида таҳсил олган. Айни вақтда Хайфон шаҳрида яшаб ижод қилади.

Унинг 20 дан зиёд шеърий тўпламлари ва “Танқидларда иншолар” китоби нашр этилган. Тўпламлари жаҳоннинг турли тилларига таржима қилинган.

2012 йилнинг декабрида “Firmament Without Roof Cover” (“Томсиз осмон гумбази”) китоби “Amazon” компаниясининг энг харидоргир шеърий тўпламлар юзталигидан ўрин олган.

Бир қатор Вьетнам ва халқаро адабий мукофотлар совриндори. Хусусан, 2010 йилда Вьетнам Ёзувчилар ассоциациясининг нуфузли мукофоти, 2017 йилда Цикада мукофоти, 2019 йилда Сербия Фанлар ва санъат академияси мукофоти, 2020 йилда Черногория адабий таржимонлар ассоциациясининг мукофотига сазовор бўлган.

Таниқли шоирнинг ижодида бугун эътиборингизга ҳавола қилинаётган “Қабоҳат даври” насрий достони салмоқли ўрин тутади.Унинг асарлари шу кунга қадар 30 та тилга ўгирилган. Бугун таҳририятимиз ўз муштарийларига асарнинг ўзбек тилига қилинган таржимасидан боблар ҳавола қилар экан, Сизларни мароқли мутолаа ва мушоҳадага чорлаймиз. Насиб қилса, жорий йил якунига қадар ушбу асарни тўлиқ ҳолда китоб шаклида мутолаа қилиш имкониятини тақдим этиш умидимиз ҳам йўқ эмас.

ТАҲРИРИЯТ

ҚАБОҲАТ ДАВРИ

(Насрий достондан боблар)

I БОБ. АНГЛАШ ПАЛЛАСИДА

Мен ҳаракатда бўлганда сизнинг оламингизга топинаман. Илтимос, мени қўполлик ва бепарволикда айбламанг! Нимасидир сизга аён бўлган ёки ҳали озодликка эришмаган, ёки шу йўлда тусмоллаб ҳаракат қилаётганлар ҳақида. Ёки улар ҳали ҳам шу ерда қолганми? Ҳар нафас олганда мен янада юксакроқ кўтариламан. Лабим четларидан сачраган қон она заминни суғоради.

* * *

Мен тўғри ва нотўғри, йўл излаш ва адашишлар, телбалик ва нафс, замонавийлик ва алмисоқдан қолган тартиб, олийҳимматлик ва пасткашлик, яхлитлик ва ёлғизлик, мардлик ва тубанлик, тараққиёт ва қолоқлик қоришмасида вояга етдим. Эрталаблари оқимга қарши сузаётган балиқ ва тонгги шафақни кутганча кўз юммаётган юлдузга дуч келардим. Ваҳима ичида мен синфга кириб, айни вақтда кўпчилиги вафот этган синфдошларим ёнига ўтирардим. Мен дарсни завқ-шавқ билан олиб бораётган ўқитувчига қулоқ тутардим. Ўқитувчи бармоғини кўтарганча, бутун синфга дафтар варақлашни топширарди. У ҳар биримизга узоқ тикилар ва менга яқинлашиб, агар дарсни тушунган бўлсам, ўз ҳиссиётларимни қандай яшириш кераклигини билишим зарурлигини таъкидларди.

* * *

Ўқитувчи синфга уруш, эмиграция тўлқини, “тозалаш”, ислоҳотларнинг кўплаб нусхаларини кўрсатарди. Тоғ-тоғ инсон суяклари уюми эвазига муваққат ва мўрт қурилган янги дунё, уй, бошпана тиклаш сари очилган йўллар. Улар қўшни давлатлар томонидан узилган ўқлар йўлларига ғов бўлганча, деворга дўнганди. Қон ва кўз ёшлари дарёси нусхаси мумдан ясалганди. Ўқитувчи гугурт чақиши билан нусхаларни ёрқин аланга қоплади. Биз илк марта паға-паға тутунга ўранган қалб ва ўйлардан куюнди иси анқишига ишонч ҳосил қилдик. Ўша лаҳзада мен ўзимнинг бепоён денгизим, осмоним ва ерим учун барқарор тинчликнинг заруриятини кучлироқ ҳис қилдим. Оғзим қора ва қуюқ, заҳарли дудга тўлалигини ҳис қилдим-у, синфдан отилиб чиқиб кетдим.

* * *

Мен сўқмоқни, унинг четларини, кўприклар ва чақиримларни кўрсатадиган устунларни қоплаган қурумларни чидам билан тозаладим. Сувнинг музлаган юзасидаги қоракуяларни оқаргунча қиртишладим, қора боғичлар, қора пешлавҳалар ва ҳавода муаллақ қолган варракларни асл кўринишига қайтардим. Мен миттигина болакай ёнига бориб, дуо ўқигандай шивирлаб дедим: кийиминг ва пешонангни босган қора қурумни артишимга изн бер! Болакай қаршисида ёввойи ҳайвонни кўргандай менга қаҳрли нигоҳ ташлади, кейин эса индамай нари кетди. Ўзимни гўё у билан мутлақо учрашмагандек тутиб, аста унга эргашдим, сўнгра эса ҳорғин нигоҳим билан норасида вужуддаги барча қора қурумларни майинлик билан олиб ташладим. Болакай шарпаси узоқларда кўздан йўқолгунга қадар тасаввуримда унинг вужудини тозаладим.

* * *

Ҳар тонг уйғонишим ҳамон ахборотлар тўрига чирмашиб қоламан – бу гўё улкан ўргимчакнинг тартибсиз тўқилган тўрларига ўралиб қолгандек ҳиссиёт уйғотади. Шундай кунлар ҳам бўладики, янгиликлардан гангиб, нонушта қилишни ҳам унутаман. Менга ер гўёки сайисхонага қамалиб олган ҳуркак отдек туюлади. Ҳамма ёқни чанг-тўзон қоплади, бу боши берк кўчадан чиқиш қаердалиги ҳам аниқ эмас. Сергакманми ёки орзулар қўйнидаманми, умуман қаердалигим ҳам мавҳум. Кўнглимда бемаъни ўй уйғонди: ерда нечта оёқ бўлиш мумкин? Ватан – шунчаки дўнгликлар, қоялар, боғлар, қатор соҳиллар, каналларгина бўлиши мумкин эмас. Ёки шўртак балиқли қайла, кўмир кули, похол ҳам. Баъзан тасаввуримда дунё менга бир тўп телбалар юмалоқлаган оёқсиз алланима бўлиб жонланади. Аммо уларнинг барча саъй-ҳаракатлари натижасиз, улар фақат айюҳаннос солганча ерни ифлослантиришади, холос.

* * *

Уч киши чой ичганча сукутга толиб ўтирар, олис бурчакдаги пўпанак босган тешикдан кўз узишмасди. У ердан ари ўрмалаб чиқди ва ўз ишларини бажаргани учиб кетди. Бу ерда ўтирганлардан бири қачонлардир маҳбус бўлиб, қамоқдан қочишга бир неча бор муваффақиятсиз уринганди.

Иккинчиси эса имтиҳонларда қалбакилик қилиш эвазига ўз тақдирини ўзгартиришга эришганди. Учинчиси бўлса ҳақиқатни англаб етгач, ўз яраларини даволай олганди. Улар пиёлаларидан чой ҳўплашда давом этар ва ҳар бири ўзининг бетартиб ўйларига чўмган эди. Ҳар бири бошқасининг ушбу ари уяси орқали суқилиб ўтиш ва шикастсиз қолишга интилаётганини тасаввур қиларди.

* * *

Хом гўшт парчасидан терини ажратиб олишди ва уни тозалаб ювишди. Ошпаз уларни квадрат шаклда тўғрашга ҳаракат қилди, аммо барибир аксарият бўлаклар шаклсиз ҳолга келди. Улар тенг миқдорда қуритилган саримсоқ, шакар, мурч ва қалампир қўшилган балиқ қайласи ва аччиқ карамель қиёми аралаштирилган зираворларда маринадланди. Улар оловда шилимшиқ уюм бўлиб вишилларди. Иссиқдан буришиб-тиришишарди. Уларнинг бари ўзга кўринишда янгидан ҳаётга қайтиш орзусида, бироқ айни вақтда эзилган ва янчилган ҳолатда ўз ёғида қоврилишга маҳкум эдилар. Буларнинг бари – қўланса ва очофат оғизга равона бўлиш умидида эди.

* * *

Руҳ ўзи жойлашиб олган буюм номига эга бўлади. Атрофимиздаги бари – совунлар, мағзава челаклар, канцелярия моллари, вентиляторлар, сочиқлар, патнислар, газаклар, идиш-товоқларнинг руҳлари. Мана бу туғруқхона руҳи. Туман маъмурияти руҳи. Мактаб руҳи. Идора руҳи. Савдо-сотиқ идораси руҳи. Меҳмонхона руҳи. Асаларичилик ассоциацияси руҳи. От заводи руҳи. Казарма руҳи. Мен қайгадир бораётиб, қуролланган одамларга дуч келдим, улар тўхтатиб, мендан ҳужжатларимни сўрашди. Мен чўнтакларимни кавлаб, қандайдир муддати ўтган бир талай лицензияларни кўрсатдим. Ортимдан эшик ёпилиб, ўзимни зиндонда кўрдим. Тилим сўзга айланмасди. Жар ёқасида эканимни ҳис қилдим. Йиқилдим, бироқ мени тутиб қоладиган ҳеч ким йўқ эди. Шундай тушкун эдимки, ҳатто уйғониб кетдим. Ташқарида ёмғир ёғарди, туманнинг салқин нафаси очиқ деразадан оқиб тушарди. Мен янги туш кўриш умидида яна ўрнимга чўзилдим.

Nhà thơ Khosiyat Rustamova

Май Ван Фан - Mai Văn Phấn
Перевод Ли А. В.
Редакторы Г. М. Умывакина, А. И. Стрелецкая

Время утиля

(Поэма в прозе)




Глава: I ВИДЕНИЕ

Когда я в движении, я прикасаюсь к вашему миру. Пожалуйста, не упрекайте меня в дерзости и беспечности! Те, о которых что-то известно, или еще не успели обрести освобождение или продвигаются по этому пути ощупью. Или же все они по-прежнему остаются здесь? С каждым вздохом я поднимаюсь всё выше. Кровь, сочащаяся из уголков моего рта, орошает мать-землю.

*

Я вырос в смешении правильного и неправильного, поисков пути и заблуждений, безумия и вожделения, современности и посконного сельского уклада, щедрости и мелочности, целостности и одиночества, благородства и низости, цивилизации и отсталости. Поутру мне встречались рыба, плывущая вверх по течению, и звезда, не смыкающая глаз в ожидании утренней зари. В тревоге я заходил в класс, и садился рядом со своими одноклассниками, большинство из которых уже умерли. Я слушал учителя, страстно ведущего урок. Учитель, подняв палец, говорил классу перелистнуть страницы тетрадей. Он окидывал долгим взглядом каждого из нас, и, подходя ко мне, строго заявлял, что если я понял урок, то пора бы знать, как сдерживать свои эмоции.

*

Учитель показывал классу много моделей: войны, волны эмиграции, чистки, реформы. Горы человеческих костей, ценой которых был открыта дорога к строительству нового мира, дома, прибежища - временного и хрупкого. Они претворились в стены, ставшие преградой на пути отравленных стрел, летящих со стороны сопредельных государств. Муляжи рек крови и слез были изготовлены из свечного воска. Учитель чиркнул спичкой, модели вспыхнули ярким пламенем. Впервые мы убедились, что души и мысли, окутанные клубами дыма, пахнут гарью. В то мгновение я сильнее всего жаждал непоколебимого мира для моего беспредельного моря, неба и бескрайней земли. Чувствуя, что мой рот полон едкого дыма, чёрного и густого, я бежал из класса.

*

Я терпеливо счищал слои чёрной копоти, покрывающей тропу, траву на её обочине, мосты и верстовые столбы. Отскребал дочиста черную коросту с замерзшей поверхности воды, возвращал должный вид располосованным чёрным повязкам, чёрным вывескам, чёрным воздушным змеям, зависшим в воздухе. Я подошёл к маленькому ребёнку, шепча, как молитву: дай мне снять эту черную корку, покрывшую твою одежду и твой лоб! Ребёнок окинул меня злобным взглядом, словно увидел перед собой дикого зверя, после чего молча ушёл. Я потихоньку последовал за ним, притворившись, что мы никогда не встречались, и затем, своим усталым взглядом, нежно снял весь налёт чёрной копоти с детского тела. В своём воображении, я оттирал его кожу до тех пор, пока силуэт ребёнка не затерялся вдали.

*

Каждое утро я просыпаюсь и сразу оказываюсь опутанным сетью информации - с ощущением, что я попался в хаотическое переплетение паутины гигантского паука.

Бывают дни, когда, замороченный новостями, я забываю позавтракать. Мне кажется, что эта земля заперта в загоне, как пугливая лошадь. Пыль заволокла всё, и непонятно, где выход из тупика. Бодрствую я или пребываю в грезах, и где я нахожусь? У меня появилась нелепая мысль: а сколько ног могло бы быть у земли? Не может быть, что родина - это просто холмы, скалы, сады, береговые линии, каналы. Или солёный рыбный соус, угольная зола, соломинки. Иногда мир представлялся мне безногим, влекомым толпой идиотов. Но все их усилия безрезультатны, они лишь вопят и загрязняют землю.

*

Трое сидели в чайной, молчали, не отрываясь смотрели на заплесневелую дыру в дальнем углу. Вот оттуда выползла оса и полетела по своим делам. Один из сидевших здесь когда-то был заключённым, который много раз безуспешно пытался совершить побег из тюрьмы.

Второму удалось изменить свою судьбу после того случая подлога на экзаменах. Третий смог излечить свои раны, когда познал истину. Они продолжали потягивать воду из своих чашек, и каждый был погружен в свои собственные беспорядочные мысли. Каждый из них представлял себе, как другой пытается пролезть сквозь это осиное гнездо и остаться невредимым.

*

От кусков сырого мяса отделили кожу и дочиста вымыли их. Повар постарался нарезать их квадратиками, но в итоге большинство кусков получились бесформенными. Они мариновались со специями, перемешанные с добавленными туда же в равных долях сушеным чесноком, сахаром, красным и чёрным перцем; приправленные рыбным соусом и горьким карамельным сиропом. Осклизлой грудой шипели они на огне. Съеживались от жара. Корчились. Шкворчали. Все они грезили о новом рождении в другом воплощении, но сейчас должны были истекать жиром, раздавленные и перемолотые. И это - в ожидании того, чтобы отправиться в зловонные жадные пасти.

*

Души обретают имена вещей, в которые вселяются. Вокруг нас - души мыла, помойных вёдер, женских прокладок, канцтоваров, вентиляторов, полотенец, подносов, закусок, посуды. Вот душа роддома. Душа районной администрации. Душа школы. Душа музея. Душа суда. Душа зоопарка. Душа офиса. Душа офиса продаж. Душа мотеля. Душа Ассоциации пчеловодов. Душа конезавода. Душа казармы. Я шёл куда-то, и мне повстречались вооружённые люди, которые остановили меня и спросили документы. Я обшарил свои карманы, перерыв кучу каких-то просроченных лицензий. Дверь захлопнулась, и я оказался в ловушке. Онемел. Почувствовал, что я на грани. Упал, и некому было подхватить меня. Я был в таком отчаянии, что проснулся. Снаружи шёл дождь, прохладное дыхание тумана струилось в открытое окно. Я снова лёг в ожидании нового сна.

Chương I: ĐIỂM NHÌN
(Trường ca "Thời tái chế")

Vừa cử động tôi đã chạm vào thế giới của các vị. Xin đừng vội trách tôi hỗn xược, vô tâm! Vẫn biết ai đó trong các vị chưa kịp siêu thoát, hay còn đang dò dẫm phương nào. Hoặc tất cả vẫn nguyên ở đó? Tôi bước lên, hít thở. Máu từ khóe miệng tôi xuống đất mẹ ròng ròng.  

*

Tôi lớn lên trong lẫn lộn đúng sai, tỉnh táo và lú lẫn, tìm đường và lạc lối, u mê và khát vọng, hiện đại và tiểu nông, quảng đại và cò con, tổng thể và đơn chiếc, cao thượng và thấp hèn, văn minh và lạc hậu… Một sớm mai gặp con cá bơi ngược dòng, một vì sao chờ đợi ban mai không nhắm mắt. Tôi bồn chồn đến lớp, ngồi bên những bạn học, phần đông trong số họ khi ấy đã chết. Nghe thầy giáo say sưa giảng bài. Thầy giơ ngón tay ra hiệu cho cả lớp mở từng trang vở. Thầy nhìn từng người hồi lâu rồi đến bên tôi nói như ra lệnh, nếu hiểu bài phải biết kìm nén cảm xúc.

*

Thầy giáo cho cả lớp xem nhiều mô hình, những cuộc chiến tranh, từng đợt di dân, thanh trừng, cải cách... Xương người chất thành núi, mở đường, dựng ngôi nhà nghỉ tạm; làm tường thành ngăn chặn mũi tên tẩm độc từ phía ngoại bang. Những dòng sông máu và nước mắt được mô phỏng bằng sáp nến. Thầy giáo bật que diêm cho những mô hình nhanh chóng bén lửa. Lần đầu tiên chúng tôi chứng kiến linh hồn và tư tưởng có mùi khét, ám khói mù mịt. Lúc ấy tôi càng khát khao biển và trời của tôi bất tận, một dải đất rộng bền vững hòa bình. Ngậm một bụm khói đen quánh đặc tôi trốn khỏi lớp học.

*

Tôi nhẫn nại bóc lớp muội đen đang phủ kín lối đi, bọc kín những vệ cỏ, cây cầu, cột mốc. Vớt sạch cả lớp váng đen vừa đông cứng trên mặt nước, thu lại những giải băng đen, biển hiệu đen, con diều đen còn mắc kẹt giữa không trung. Tôi đến bên một em nhỏ thì thầm như van vái: Hãy để anh bóc lớp vỏ thâm đen đang bao bọc áo quần, trên trán em kia! Em bé ném về phía tôi ánh mắt giận dữ như nhìn một con thú dữ, rồi thinh lặng bước đi. Tôi lặng lẽ theo sau em vờ như chưa từng gặp gỡ, rồi âu yếm bóc lớp muội đen trên thân thể em bằng đôi mắt mệt mỏi của tôi. Tưởng tượng lau chùi da thịt em cho đến khi bóng em mất hút.

*

Mỗi sáng tôi thức dậy trong mạng lưới thông tin dầy đặc, ngỡ bị mắc vào mớ bòng bong, ổ con nhện khổng lồ. Có ngày quanh quẩn với tin tức quên cả ăn sáng. Tôi hình dung vùng đất này đang lồng như ngựa vía. Bụi tung mù mịt khắp nơi, không nhận ra đâu là bãi hoang, đâu là lối ngõ. Tôi tỉnh hay mê và đang ngồi ở đâu? Rồi lại nghĩ dớ dẩn không biết mảnh đất có bao nhiêu chân? Chẳng lẽ đất quê hương chỉ là ngọn đồi, tảng đá, vườn tược, bờ bãi, kênh rạch. Hay mắm muối, tro than, rơm rạ nằm ì. Có lúc ngỡ đất không có chân, mặc cho bọn ngu dốt lôi đi. Giờ đây chúng đã bất lực, vừa la ó vừa vấy bẩn lên mặt đất.

*

Ba người trong quán nước cùng im lặng, nhìn thật lâu một cái lỗ ẩm mốc cuối chân tường. Một con tò vò chui ra, cất cánh. Người thứ nhất từng là tù nhân nhiều lần tìm cách vượt ngục không thành. Người thứ hai tự thay đổi cuộc đời sau lần đánh tráo bài thi. Người thứ ba có thể tự chữa lành vết thương khi biết tất cả sự thật. Họ tiếp tục lặng im uống nốt chén nước, theo đuổi từng ý nghĩ lộn xộn. Người này tưởng tượng người kia đang cố chui qua cái tổ tò vò.

*

Miếng thịt sống được cạo da, rửa sạch. Người đầu bếp cố thái cho vuông vắn, nhưng đa phần chẳng ra hình dáng gì. Chúng được ngâm tẩm gia vị, quyện lấy nhau bằng hành khô, tỏi, tiêu, đường, ớt, nước mắm, kẹo đắng. Một đống bầy nhầy reo trong lửa. Co lại. Vật vã. Nổ lốp bốp. Chúng cùng chung giấc mơ được tái sinh trong thân xác khác, nhưng hiện thời phải gắng sức chảy mỡ, co rúm, nát nhừ. Đợi chui qua những cái miệng hôi hám, tham lam.

*

Những linh hồn chiếm lĩnh cảnh quan, mang tên đồ vật. Đây linh hồn xà phòng, thùng rác, băng vệ sinh, sách bút, quạt máy, khăn tắm, mâm bát, mồi nhậu, xoong nồi… Kia linh hồn nhà hộ sinh. Linh hồn Ủy ban hành chính xã. Linh hồn trường học. Linh hồn viện bảo tàng. Linh hồn tòa án. Linh hồn sở thú. Linh hồn công sở. Linh hồn bán công sở. Linh hồn nhà nghỉ. Linh hồn Hội Nuôi ong. Linh hồn trại giống. Linh hồn doanh trại... Đi đâu tôi cũng gặp người mang vũ khí chặn lại tra hỏi giấy tờ. Tôi lục túi, bới tung cả mớ những giấy phép hết hạn. Tôi hóc khóa, cùng đường. Bị cấm phát ngôn. Chạm miệng vực. Rơi không người đỡ… Bế tắc quá nên tôi tỉnh dậy. Ngoài kia đang mưa, có hơi nước mát bay vào cửa sổ. Tôi nằm xuống đợi giấc mơ khác.