В КОРЕНА НА СВЕТА (стихотворение). Май Ван Фан. От испански на български, Живка Балтаджиева
Май Ван Фан
От испански на
български, Живка Балтаджиева
Поетеса Живка Балтаджиева
В КОРЕНА НА СВЕТА
На Сюзън и Брус Бланшард
Виждам на върха на хълма
току-що поникнал бурен в цвят.
Светлината блика оттам.
Зората блика оттам.
Осветява в подножието на хълма път
към гората.
Птиците си тръгват рано сутрин.
Аз също току-що напуснах спомените
си.
Не от къде да е,
а от същия този цвят на бурен
един изключително красив ден започва.
Отивам до най -близкото кафене
да чакам жена си.
И дълго гледам към хълма.
Истина, истина е,
всички сме родени там.
EN LA RAÍZ DEL
MUNDO
Para Susan y Bruce Blanshard
Veo en la
cima de la colina
Una flor
de barba de hierba recién brotada
La luz
emana de allí
El alba
emana de allí
E ilumina
al pie de la colina una salida al bosque
Pájaros
parten temprano en la mañana
Yo también
acabo de abandonar mis recuerdos
No de
cualquier parte
Sino de
aquella misma flor de barba de hierba
Un día
extremadamente bello se forma
Camino
hacia el café más cercano
a esperar
a mi mujer
Y por
largo tiempo miro hacia la colina
Cierto,
muy cierto,
Todos
nosotros nacimos allí.
БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА
Живка Балтаджиева е българска поетеса.
Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.
Родена е на 23 септември 1947 г. в
София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва
българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След
дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на
списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в
Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство
„Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.
Издава първата си стихосбирка
„Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората, „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В
следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е
издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува
двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019,
Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).
Превеждана е на различни езици и
стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна
поезия издадени в Европа, Америка, Азия. Носител е на
няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и
есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети
на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.
В България пише сценарии за
документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.
Има различни литературоведчески
изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от
областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на
Сервантес са включени в базисната му библиография.
Паралелно с преподавателската си
работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български
език. В Испания е публикувала преводи на „Спутник, спутник“ мнооезично издание на
авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев
(2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на
поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014, както и на други български поети – Елисавета
Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин
Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова
и др.
БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН
Виетнамският поет Май Ван Фан е роден през 1955 г. в Нин Бин, на делтата на Червената река в Северен
Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и
международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на
писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017
г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда
на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти
печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия
„Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна
Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците
от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература
Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика -
есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди
страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй
Ван Фан са преведени на 36 езика.
Красотата на природата в
България