Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

РИТЪМЪТ НА ЕСЕНТА

Есента пуска хиляди малки лодки

Звукът на водата която кръжи се диша ритмично

На раменете ми има някакви закачалки като невидими ръце

Стихват двата бряга изнервени.

Дъждовни капки се стичат от мечтите за лято

Тревата се надига колебливо и приветства всяка една

От останките на листа душите им се стичат към връхчето

Синьото нахлува в очните кухини без да ги замъгли.

От тук до брега е изненадващо близо

И все пак цяла есен се колебаят

Какво тъгува в цветовете на пасифлората

И кара другата лодка да се върне да го търси.

EL RITMO DEL OTOÑO

El otoño suelta miles de barquitos

Se respira rítmicamente el sonido del agua que ronda

Hay perchas como manos invisibles en mis hombros

Las dos orillas se sosiegan nerviosas.

Las gotas de lluvia caen desde los sueños de verano

La hierba se alza vacilante y da la bienvenida a cada gota

Desde los restos de las hojas sus almas corren a la punta

El azul llega en las cuencas de los ojos sin neblina.

De aquí a la costa es sorprendentemente cerca

Sin embargo vacilan todo el otoño

Que sosobra en los colores de la flor de pasión

Hace que la otra barca vuelva en su búsqueda.

(Traducción del vietnamita a español Phạm Long Quận

Edición y prólogo Victor Rodriguez Nunez)

NHỊP THU VỀ

Mùa thu buông ngàn vạn con đò

Hít thở nhịp nhàng tiếng khỏa nước

Có tay sào vô hình chống xuống vai tôi

Cả đôi bờ run lên hồi hộp.

Hạt mưa vỡ từ giấc mơ mùa hạ

Ngọn cỏ ngước lên đón từng giọt ngập ngừng

Xác lá mủn, hồn chạy nhanh lên ngọn

Cao xanh về trong hốc mắt tan sương.

Từ đây sang bờ ấy gần lắm chứ

Thế mà xao xác hết mùa thu

Ai lịm vào sắc hoa mê đắm

Làm con đò kia phải quay lại đi tìm.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – AlaEste”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България