Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Поетеса Живка Балтаджиева

 

 

 

 

НОВОГОДИШНА БАНЯ

 

 

Без да постигна чистотата след последователни пречиствания

къпя се сега в светлината на лампата.

 

Повдигам рамене към светлината,

после двете ръце,

стъпала, брадичка, колене,

дори и двете очи, и сухата ми кашлица,

вливайки светлина в скритите празнини -

всяка една като торна саксийка за кълнове,

като наковалня за закаляване на горящото желязо с вода,

като инкубатор за яйца,

като ствол с присадки, издигащ странични клони.

 

Къпя се, та да срещна новата пролет

сам потопен в светлина.

Докато мълчаливо призовавам родители, баби, дядовци

тялото се издига към лампата,

 

светлината се лее обилно, докато викам твоето име,

настъпва зачатието.

Опитвам да призова някого от далечните региони

и неподвижната лампа се превръща в най-яркото

сред най-ярките неща 

 

 

 

 

 

 

BAÑO DE AÑO NUEVO

 

sin alcanzar la pureza tras continuas purificaciones

volví a tomar un baño de lámpara

 

moví mis hombros hacia la luz

luego ambas manos,

pies, mentón, rodillas

incluso ambos ojos y mi tos seca

vertiendo luz entre los huecos escondidos

cada uno como un germinador de brotes

como una fragua para templar hierro ardiente con agua

como una incubadora de huevos

como un tronco injertado extendiendo ramas laterales

 

tomar un baño para recibir la nueva Primavera

inmerso uno mismo en luz

mientras silenciosamente evoca a padres y abuelos

el cuerpo se eleva hacia la lámpara

 

La luz se vierte con abundancia, mientras yo gritaba tu nombre

que rondaba la preñez

traté de llamar a alguien en la región lejana

la lámpara quieta se convertía en lo más brillante

entre lo brillante.

 

 

 

 

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

 

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

 

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

 

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

 

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

 

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

 

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

 

Красотата на природата в България