Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

КЪРМИШ ДЪЩЕРЯ НИ

Този следобед ти кърмиш дъщеря ни. Навън всяко краче на мравка нанякъде заминава, всяка пчела размахва крилце. Мястото, в което живея, е синият квадрат на твоите усмихнати очи. Единственото ни щастие е да сме заедно, както когато лягаме на ситния пясък в подножието на дигата. Целунах гърдите ти уханни като следобед и щъркелите с устните ми нежно кацнаха в душата ти. Нашата стая няма стени, които да я ограничават, времето и пространството стават свещени, когато се възхищавам на гърдите ти като морски вълни, удобно настанили се в устата на бебето...

Чувам гласовете на гущерите, които маркират ритъма, или падането на капки вода в резервоара на нашата къща.

DAS EL PECHO A NUESTRA HIJA

Esta tarde das el pecho a nuestra hija. Afuera cada pata de hormiga se va, cada ala de abeja se agita. El lugar en que habito es el cuadro azul de tus ojos sonrientes. Nuestra única felicidad es estar juntos, como cuando nos acostamos en la fina arena al pie del dique. Besé tus pechos fragantes como la tarde y las cigüeñas a través de mis labios se posaron suavemente en tu alma. Nuestra habitación no tiene paredes que la limiten, el tiempo y el espacio se consagran cuando admiro tus pechos como olas de mar, cómodamente instalados en la boca del bebé...

Escucho las voces de las lagartijas marcando el ritmo, o el caer de gotas de agua en la tinaja de nuestra casa.

(Traducción del vietnamita a español Phạm Long Quận

Edición y prólogo Victor Rodriguez Nunez)

EM CHO CON BÚ

Chiều nay em cho con bú. Ngoài kia từng chân kiến đang đi, từng cánh ong vẫn còn đang vỗ. Nơi anh về trú ngụ là ô trời xanh trong mắt em cười. Hạnh phúc nào bằng ta bên nhau thảnh thơi, như được xoải mình nơi chân đê cát mịn. Anh hôn lên ngực em căng đầy thơm mát, chiều ngọt ngào cánh cò cánh vạc, qua môi anh khẽ đậu xuống hồn. Căn phòng mình chẳng còn những bức tường bao quanh và không gian thành thời gian thánh thiện, khi anh mải mê nhìn vầng ngực em dâng đầy như biển, cứ thu mình tìm vào miệng con be bé xinh xinh...

Nghe đâu đây có tiếng thạch sùng điểm nhịp, hay những giọt nước xa xưa đang rơi vào vại nước nhà mình.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – AlaEste”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България