Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

СЛУШАЙКИ ТЕ ПО ТЕЛЕФОНА

По телефона гласът ти звучи ясен и гальовен.

Капка вода почти абсорбирана

Кълн почти пронизал почвата

Току -що паднал узрял плод

Вечно бликащ извор

В далечината, от другата страна на линията, има оризища, селяни, носещи кошници на бамбукови пръти. Превозни средства и кули. Дълбоки корени. Гласът ти не ги пресича, а ги преобразява в миниатюри и отваря канали на общуване между тях. Слушам те и с помощта на дълбоките корени се отворят безчет свещени слоеве в топлата земя; реката тече към бамбуковите пръти и кошниците; селяните издигат кули от изобилно плодородие; оризовите полета се зеленеят срещу автомобилния трафик.

Моля, кажи ми още и още спонтанни глупости.

В момента, в който махнеш слушалките, може би всички неща ще се разтворят в далечината или ще се върнат в своята си форма.

  Просто оставени на далечното вълнение на вълните.

  Просто оставени на дисперсията на хлорофила.

  Просто оставени в аромата на нежност

 по скалистите брегове на собствения им трепет.

ESCUCHÁNDOTE AL TELÉFONO

En el teléfono tu voz suena clara y suave

Una gota de agua casi absorbida

Un brote casi emergiendo

Un fruto maduro recién caído

Una fuente siempre brotando

En la distancia, al otro lado de la línea, hay arrozales, aldeanos cargan cestos y varas de bambú. Vehículos y torres. Raíces profundas. Tu voz no las atraviesa sino que las vuelve miniaturas y abre pasajes de comunicación entre ellas. Te escucho, y con ayuda de las profundas raíces puedo abrir múltiples estratos sagrados dentro de la tierra cálida; el río fluye hacia las varas y los cestos; los aldeanos dan nacimiento a torres de fertilidad; los arrozales son verdes contra el tráfico vehicular.

Por favor dime más sinsentidos espontáneos.

En un momento, cuando bajes el auricular, quizá todas las cosas se disolverán a lo lejos o volverán a la forma que fueron

  Sólo dejadas en el ondular lejano de las olas

  Sólo dejadas en la dispersión de la clorofila

  Sólo dejadas en la fragancia de la ternura

 Y en las orillas rocosas en todo su temblor

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата в България