Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

ИСТОРИЯТА НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА

Хлебарката допълзя до мен и каза,

че само за три месеца се преражда,

че в предишния си живот била достойна личност

Достойна личност която се примирява с плоска съдба?

Не й повярвах и заблъсках рамката на вратата:

Свидетелят ти къде е?  Доказателствата?

Хлебарката вдигна единия си космат крак.

Да, можеше да се вземе и за ръка,

бореща се да се изтръгне от желязна скоба,

измъкваща се с усилие  от луксозната жилетка

на човек с голяма уста и прав гръб,

крачещ с широка стъпка и схванати колене.

Трябваше да продължа да си представям

от ужас че ще ме сполети слепота.

С хлебарката се намираме на научна конференция.

И двамата си служим с микрофон, и двамата изучаваме цветята,

и двамата привличаме птиците и преодоляваме последствията,

и двамата изтриваме потта си, и двамата проповядваме.

С хлебарката от сега нататък сме на равна нога.

Тя се преобразява. Аз оставам безучастен.

Тя похапва. Аз отслабвам.

Тя се катери по стената. Аз изпитвам  малодушна омраза.

Тя унищожава. Аз правя мърляв ход.

Тя вони. Аз устоявам.

Тя проучва. Аз й правя път.

Тя е тиранин. Аз глупак.

LA HISTORIA NO HA TERMINADO

La cucaracha trepó a mi alrededor y dijo

que sólo se reencarnaba por tres meses

y en la vida anterior había sido una persona decente

Una persona decente ¿por qué resignada a un destino plano?

No lo creí y sacudí el marco de la puerta

¿Dónde está tu testigo? ¿Tu evidencia?

La cucaracha alzó una de sus patas peludas

sí, podría ser tomada por un brazo

luchando desde una grapa de hierro,

o brotando desde el chaleco lujoso

de una persona de boca grande y espalda recta

caminando con amplios pasos y rodillas tiesas

Tuve que continuar imaginando

por temor a ser golpeado por la ceguera

La cucaracha y yo nos unimos en una conferencia científica

ambos usábamos micrófono, ambos observábamos flores

ambos atraíamos pájaros y superábamos consecuencias

ambos nos limpiábamos el sudor y ambos predicábamos

La cucaracha y yo estuvimos a la par desde ahora.

Ella se transformaba. Yo era insensible.

Ella mordisqueaba. Yo estaba sumergido.

Ella trepaba la pared. Yo tenía un odio pusilánime.

Ella eliminaba. Yo hacía una jugada sucia.

Ella hedía. Yo era terco.

Ella exploraba. Yo abría camino.

Ella era autoritaria. Yo era estúpido.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България