КРЪЖЕЙКИ С ТАВАНА (стихотворение). Май Ван Фан. От испански на български, Живка Балтаджиева

Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Живка Балтаджиева: Да бъдем съпричастни, защото без обич човекът става звяр  - От деня - БНР Новини

Поетеса Живка Балтаджиева


 

 

 

КРЪЖЕЙКИ С ТАВАНА

 

 

Събуждам се през нощта в стаята. Дървените мебели наострят Уши на Юда. Статуята се гмурва във вялата маса на пода. Ветрилото се отваря за последен път и се затваря в бамбукова тръба. В тъмното гласове на мъртви майстори отекват:

 

- Да закръжим с тавана, да събудим всички предмети!

 

Кръжа с бутилки, фигурки на животни, крушки ... през устните на тръбичка за духане в стъклена маса, през треперещи букви виждам хартиен прах, потапящ се в белина. Капки мастило се стичат, след което се разливат като маслено петно. Един официален костюм се изгърбва. Време е да размислим върху природата на коприните и на памучните растения. Тъмнината поглъща всякаква застояла храна, без никаква идея за кулинарна култура. Ароматът на чая се връща в гората. Водата вие гневно в керамичен съд с пукнато дъно.

 

Кръжащите предмети не успяват да спрат. Въртящият се боклук се впива в рамка за снимки, затлачва вентилатора на тавана, телефонните линии. Чифт боксерки се вклиняват между шкафа за порцелан и тренировъчната машина. Изнемощяла метла, средство против комари и някои компактдискове се озовават в хладилника. Една риба спира да диша малко преди края на пътуването си към прозореца. Няколко мишлета се удавят, опитвайки да преплуват тигана. Препаратът за прах кръжи и се ръси върху зеленчуци, ножове, дъската за рязане и олтара. Черпак и парче тофу кръжат заедно. Буркан лют сос от чиле се хвърля с главата надолу. А стрелката отмерваща секундите е много по-бавна от часовата.

 

Всички се събуждат, кръжейки. Все още имат време да пият вода и да си измият лицето. Всеки грабва някакъв случаен предмет. И бързо поставя крак на Стартовата линия.

 

 

 

 

GIRANDO CON EL TECHO

 

 

Despierto de noche en la habitación. Los muebles de madera se erizan con Orejas de Judas. Una estatua se sumerge en la masa flácida del suelo. Un abanico se abre por última vez y se cierra dentro de un tubo de bambú. En lo oscuro, voces de difuntos artesanos hacen eco:

 

 - ¡Giremos con el techo y despertemos a todos los objetos!

 

Giro con botellas, figuras de animales, bombillos... por los labios de un soplador de vidrio, por letras temblorosas observo polvo de papel sumergiéndose en blanqueador. Gotas de tinta se juntan, luego se riegan como una mancha de aceite. Un traje formal se encorva. Es el momento para reflexionar sobre la naturaleza de la seda y las plantas de algodón. La oscuridad se traga toda comida rancia, sin concepto alguno de cultura culinaria. La fragancia del té retorna al bosque. El agua aúlla con ira dentro de un frasco de cerámica de base rota.

 

Los objetos que giran no pueden detenerse. La basura que gira se atasca en un marco fotográfico, un ventilador de techo, los cables del teléfono. Un par de calzoncillos se atora entre el gabinete de loza y la máquina de ejercicios. Una escoba exhausta, un repelente de mosquitos, y algunos CD’s terminan en el refrigerador. Un pez se detiene respirando cerca al final de su viaje a la ventana. Ratoncitos se ahogan tratando de cruzar a nado una sartén. Polvo detergente gira y se esparce sobre vegetales, cuchillos, la tabla de picar y el altar. Un cucharón y un trozo de tofu giran juntos. Un frasco de salsa de chile picante se lanza boca abajo. Y el segundero se torna mucho más lento que la aguja de las horas.

 

Todos despiertan mientras giran. Tienen tiempo aún de tomar agua y lavar su rostro. Cada uno recoge un objeto al azar. Y rápidamente ponen sus pies en la línea de Partida.

 

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

 

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

 

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

 

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

 

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

 

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

 

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

Красотата на природата в България

 

 

 

 

 

BÀI KHÁC
1 2 

image advertisement
image advertisement
image advertisement




























Thiết kế bởi VNPT | Quản trị