Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ

Със затворени очи светът изглежда незамърсен. Чистите кръжащи пространства се разпростират в решетка. Виждаме себе си в детството, държейки в ръка ярко горяща свещ в църквата. Светлината на свещта прелива в очните кухини, препълвайки неподвижни празнини сред стаения зелен листак. Със затворени очи гората прилича на градина. Стеблата на ратана, папратите и дивите треви приемат формата на огромни антични дървета. Остриетата на иглолистните образуват огромен балдахин. Земната пчела, бодливецът, катерицата и бикът придобиват си заприличват... И аз оставам дълго време неподвижен, със  затворени очи. Въпреки че предчувствието беше ги предупредило, те търсеха следа, раздухваха вятъра, бояха се ... Със затворени очи можем да видим хората и всички неща правдиво и в ясна светлина. Химикалки и книги, легла и чекмеджета, ножове и дъски за рязане и старото колело, всички с еднакъв размер.  Всеки човешки орган отваря множество необичайни очи, докато отровите се абсорбират и запечатват завинаги, без изход. Със затворени очи не си толкова зает, колкото когато са отворени. А мълчанието ти издава резониращи странни звуци, казвайки ми, че любовта ти е проникнала в дървета, улици и къщи, градини, ниви, реки и вади ... Отсега нататък няма нужда в нищо да се съмняваме, докато не затворим очи завинаги.

OJOS CERRADOS

Con ojos cerrados el mundo parece incontaminado. Los espacios puros circundantes se extienden enrejados. Nos vemos en la infancia sosteniendo un brillante cirio en la iglesia. La luz de la vela llena las cuencas de los ojos, colmando brechas inmóviles y huecas entre el verde follaje secreto. Con ojos cerrados el bosque semeja un jardín. Tallos de ratán, helechos y hierbas salvajes toman la forma de antiguos árboles enormes. Las hojas de aguja forman un gran toldo. La abeja de tierra, el puercoespín, la ardilla y el toro, tienen formas similares… Y permanecí quieto mucho tiempo con los ojos cerrados. Aunque mi premonición me lo había advertido, ellos estuvieron buscando una pista, abanicando el viento, asustándose… Con los ojos cerrados podemos ver a las personas y a todas las cosas con justicia y bajo una luz clara. Bolígrafos y libros, camas y gavetas, cuchillos y tablas de picar y la vieja cicla, todos del mismo tamaño. Cada órgano humano se abre con extraños ojos múltiples, mientras los venenos absorbidos son permanentemente sellados, sin escapatoria. Con los ojos cerrados no estás tan ocupado como cuando los tienes abiertos. Pero tu silencio hace resonantes sonidos raros, diciéndome que tu amor ha penetrado árboles, calles y casas, jardines, campos, ríos y quebradas… Desde ahora nada necesitamos dudar hasta que cerremos nuestros ojos para siempre.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата в България