ВАРИАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНА НОЩ (стихотворение). Май Ван Фан. От испански на български, Живка Балтаджиева

Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Съюз на българските журналисти - Живка Балтаджиева: Будителството е реална  потребност в душата на българина

Поетеса Живка Балтаджиева


 

 

 

ВАРИАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНА НОЩ

 

 

Дъждът идва най-сетне.

Отеква гръмотевица.

Нежните кълнове се разсъбличат до голо в тъмата.

Земята се опитва да прикрие безплодната си сухота,

докато корените напипват пътя към гръдта ни.

 

Заедно пожелаваме

и заедно материализираме.

Конусовидна листна шапка, палто или мълния в небето.

Нощта ляга с всички гробове,

черната й риза дълго виси по дърветата.

 

Взаимно нещата се охлаждат.

Взаимно отекват.

Звуците се губят в дълбокия сън.

Там, където падат с главата надолу и се разбиват безчет желания.

В тази студена, неудържима, ечаща дъждовна вода.

 

 

 

VARIACIONES SOBRE UNA NOCHE LLUVIOSA

 

 

La lluvia llega al fin

Y el trueno retumba

Tiernos brotes se desnudan en la oscuridad

La tierra trata de ocultar su estéril sequedad

Cuando las raíces palpan el camino a nuestro pecho

 

Juntos deseamos

Y juntos evocamos

Un sombrero de cono frondoso y un abrigo o un relámpago por el cielo

La noche se acuesta con todas las tumbas

Su camisa negra cuelga en los árboles todavía

 

Juntas las cosas se enfrían

Y juntas hacen eco

Los sonidos se pierden dentro de nuestro profundo sueño

Donde incontables sueños patas arriba son destrozados

En esta fría, expansiva, reverberante agua lluvia.

 

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

 

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

 

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

 

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

 

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

 

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

 

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

Красотата на природата в България

 

 

 

 

 

BÀI KHÁC