ЗЕМЯТА, КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩА (стихотворение). Май Ван Фан. От испански на български, Живка Балтаджиева

Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Поетеса Живка Балтаджиева


 

 

ЗЕМЯТА, КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩА

 

Бликайки

между подвикванията на разпилени ивици земя

речното корито се вие в смаляващата се светлина.

Залезът стиска здраво в захапката си деня.

Цял  конвулсии

огънят стръвно изкачва короните на дърветата

прогаря пъпките

 

Птичи полет се издига в небето.

Така и мислите биха могли да царуват над земята,

където лицето на вятъра се блъска във върха на полегатия хълм,

дълбоки пещери дишат митове над сутрешната роса,

езера и локви намират своята божествена посока

и реката ражда докато тече.

 

Разтворили прегръдка, вълните

играят по детски възторжени,

повърхността на водата се срутва,

оставаш взрян в потрошеното слънце.

Заник…

 

Нечувана тишина кръжи,

фитилът на лампата се скъсява.

Докато саждите керосин казват последната си дума,

смътно дочувам как тревите кипят изговаряйки свойта възхвала.

 

Изригват.

Всяко цвете разгръща безмерни простори и пластове . 

 

 

 

LA TIERRA QUE SE ABRE

 

 

Manando 

entre los gritos de efímeros cinturones de tierra

el lecho del río se retuerce en luz desvaneciente

el atardecer mantiene el día apretado en su boca                                                                      

el fuego convulsiona

ascendiendo fieramente las copas de los árboles

chamusca los capullos

 

Un vuelo de pájaros se despliega por el cielo

así los pensamientos pueden reinar sobre la Tierra

donde el rostro del viento se encuentra con la cima de la colina inclinada

una caverna profunda exhala mitos al rocío matutino

lagunas y charcos encuentran una dirección divina

el río da a luz mientras fluye

 

Un abierto abrazo de olas

juega con entusiasmo infantil

la superficie del agua se vuelve ruinas

tú fijas un sol ya quebrado

 

A la deriva...

 

Un silencio desconocido vaga 

la mecha de la lámpara se acorta

mientras el hollín de kerosene dice sus últimas palabras

vagamente escucho a las hierbas que hierven diciendo su apología

 

Erupcionando...

Una flor abre vastas extensiones de tierra.

 

 

 

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

 

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

 

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

 

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

 

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

 

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

 

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

 



 

 

 

BÀI KHÁC


























Thiết kế bởi VNPT | Quản trị